
Малко снимки от разходки до различни места на остров Кюшу. Повод за разходката беше японската сватба на брат ми.

Малко снимки от разходки до различни места на остров Кюшу. Повод за разходката беше японската сватба на брат ми.

4×4 – 4 дни 4 планини. 10 и половина часово бъхтане до първенеца на Ити (Пиргос – 2,160 m), лутане из Гиона (Пирамида – 2,510 m) – планина с красиви карстови чучки, оцеляване в планината на смъртта Вардусия (Коракас – 2,495 m), гарнирано с небрежно въргаляне в снежен улей и най-накрая опознаване на невероятния ски курорт Парнас (2,457 m). Парнас е единствената планина останала с непокорен най-висок връх. Качихме някъв съседен, защото беше скучна в стравнение с Вардусия от предния ден. (Последните 2 изречения са за теб, Косьо! 🙂 )
Вардусия НЕ е за без котки и пикел, ако все още има сняг. Вардусия и Гиона са най-красивите поне според мен.
От върха на всяка една от четирите планини се виждат съседните… повечето изглеждат ужасно алпийски отстрани, но като идеш в тях, ха изненада, наистина са ужасно стръмни и чукарести.
Митологично в Ити умира Херкулес, след като облича туника, напоена с кръвта на Хидра. Парнас пък е името на сина на нимфата Клеодора и смъртния Клеопомус. Градът, който Парнас управлявал, бил наводнен от проливни дъждове. Жителите му избягали от наводнението, следвайки вълчия вой, който идвал от планината. Там основали нов град, който е града на Музите.
Снимките са съответно 2 Април – Ити, 3 Април – Гиона, 4 Април – Вардусия, 5 Април – Парнас.

Пойът (сигурно това трябва да е пълния член) се оказва, че произхожда от едно от най-малко вероятните места, поне за мен. Първоначалната версия била практикувана с една или повече топки завързани за гъвкав материал (например въже) от Маорите в Нова Зеландия. В последствие това забавление се разпространява по света и придобива най-различни форми – с огън (горе), флуоресцентни пръчки или LED светлини.
На езика на Маорите пой може да означава обекта който се върти, хореографията или музиката към хореографията.
Заканил съм се някои ден да направя long exposure снимки на пой като за пред хора, но ще видим кога ще се наканя. 😉

Три недели яли, пили и пантили. Три поредни недели странотно време за разходки с панти в Рила. От новата хижа (която вече откровено не става) до хижа Иван Вазов и обратно, по един страхотен рид срещу Парангалица до (най-вероятно) връх Марков Камък(2342м) и от ЦПШ, през пистата и после по ръба посока Страшното езеро.
В долината на хижа Иван Вазов някои от жалоните не се виждаха… мнооого сняг !
Чудно затънтена е Чудиска планина, сгушена там, където се събират Българската, Македонската и Сръбската граници. Поради тройно пограничния си характер е много дива и красива. Основните върхове са Арамлия и Шулеп камък (където се събират трите граници).
Първите няколко снимки са от Бесна Кобила (туй с ретранслатора), в Сръбско.
Кратък пътепис можете да прочетете на маршрути.
Мръхтене на Кончето… Нарочно се качихме рано на заслона, за да има много време за нищоправене и зяпане. BTW… заслона вече е приказно розов, в новата си изолационна премяна.