Етикет: планина

Не ми били мечки, най ми били диви кози.

Скрити крепости из Ботевградския балкан и Понорски села със „З“ – Зимевица, Заселе, Заноге…

Куцо и сакато изневиделица превзе връх Ибър (2000 + the number of the beast метра).

Получихме всичко – есенна гора, слънце, мъгла, сняг… и даже един убит вълк, закачен на капака на УАЗ-ката на горските.

Два изборни уикенда: до Димов Гроб (Димов Гроб е дял на Конявска планина) не стигнах… Златна есен по родните югозападни балкани.

Понор е съвсем на място кръстена планина (част от Стара Планина). Понор или още губилище в геологията е място, в което се губят реки или временно прииждащи високи води. Това са въртопи, обикновено образувани в карстови райони. На повърхноста приличат на горната част на фуния, като често някъде надолу под тях има пещери.

Билото на Понор е почти изцяло обезлесено, а и наскоро там е вилнял пожар, изгорил треви и храсти, почерняйки голяма част високият дял на планината.

Срутището от галерията (цък на снимката горе за нея) е някъде над село Брезе и представлява куп откъснали се скали от странно набраздена карстова чучка. Скалите са с размери от телевизор до бунгало.

Накрая снимка, две от село Желен и вагон-ресторанта на центъра, който така и не измислихме как са завлачили дотам ?!

По пистата на ЦПШ и после по Ръждавица към Страшното е страхотно за панти, заради гледката. Иначе си долу в долината и гледка чак такава няма.
Обаче… обаче трябва да има повечко сняг, за да е покрило клека, и да е добре фирнован по възможност. И трябва да няма пешаци, които да бавят кервана.
Както и да е. Закъсняхме, времето се скапа много рязко и си бихме камшиците наобратно от най-вискоката точка на Ръждавица. Беше ме малко яд, че изпуснахме зимния заслон, и че носихме еко брикети.

За сметка на това на ЦПШ-то имаше душ и бира.
В неделята лека разходка до хижата.