До „центъра“ на Пирин, западна Ситония и лагера с полегналото дърво, класически източноситонийски гледки, кратки разходки с панти във Витошката мъгла и по слънчева Ръждавица в Рила, прекрасен джаз фест на Деветашко плато плюс посещение на Деветашка пещера и Крушунски водопади, индустриално бъзобране в село Равна, и за капак малко класически Липи.
Приятелските хлапета, оттук, оттам.
Градушка с размерите на падпадъчи яйца, офиси в къра, любими соц катерушки и други Софийски (край)градски потайности.
Лефкада е остров в Йонийско море, свързан със сушата чрез дълъг насип в морето и плаващ мост, т.е. не е точно остров.
Има няколко прекрасни плажа, като един от тях, Егремни, беше затрупан от свлачища, предизвикани от земетресение края на 2015 година.
Пътищата до някои от плажовете са сами по себе си атракция с дълги опияняващи поредици от ужасно остри редуващи се завои и прекрасни гледки.
Желаещите да къмпингуват във вътрешността, няма да изпитат особени затруднения, защото въпреки пресечения терен, има безброй терасирани маслинови гори.
Демонстрация на прииждането на една малка река. С една дума: „внезапно“!
Мноого отдавна… вишноизкормване и купонясване на Банкя, юлско Вурвуру, сваляне на тапети у Крис, строене на иглу и други….
Гористият полуостров Бростомница между Олимпиада и Стратони и част от защитената територия ‘Σκουριών’.
Има много плажове, но горичките зад по-достъпните от тях са истински градове от самоделни бунгала, навеси и каравани на гърци, които, предполагам живеят не много далеч оттам.
В поне един залив има мидена ферма, рибарски лодки пускат всеки ден мрежи – изглежда морето е богато в района или е богато просто навсякъде в Гърция 😉
Полуострова е покрит с мрежа от черни пътища, сигурно за по лесен достъп при пожари. Пътищата навътре към сушата са прекрасни джогинг, стига да не е прекалено топло.
Сватба, носии и изумително високи токове в с. Рибново.
Места не е чистата река, за която си мечтаехме. Високи води бяха накичили дърветата и храстите край нея като коледни елхи, с играчки от найлонови пликчета и двулитрови „Ариани“ 🙁
Впечатляваща е Бузлуджа, тази летяща чиния, кацнала на върха на планината.
Завършен е през 1981г. с дарения. Проекта е ръководен от арх. Георги Стоилов, който е бил кмет на София. Негови проекти са хотел „Рила”, сградата на БНР хотелски комплекс „Орбита“ (София); на черноморието: хотелите „Интернационал”, „Емона”, „Рубин” и „Акациите”; архитектурно-скулптурните паметници като мемориалите „Беклемето” и пантеона „Гургулят”.
… и сътворяването на азбуката на педе*****е!
Полуостров Пелопонес има всичко – плажове, старини, планини, села на края на света, но най-вече пролет в края на Февруари.
Малко пантене в приказно време от хижа Безбог към връх Полежан.
Поредно издание на кукерските игри „Сурва“ в град Перник.
Приклещени между триъгълника на смъртта (Елхово-Грудово-Звездец) и безброй долмени.
Страхотна радост е да си над есенните мъгли…
До Тодорини Кукли се стига много бързо по билото от прохода Петрохан.
Хижа Петрохан, тази на приблизително километър източно от главният път, не я препоръчвам, дори само да пиете едно кафенце. Освен ако не искате да си говорите с безумци де.
Любимо място някъде в Гърция 😉 Само трябва да се пазите от набезите на безстрашната, късаща палатки лисица.