Автор: Стефан Димов

Понор е съвсем на място кръстена планина (част от Стара Планина). Понор или още губилище в геологията е място, в което се губят реки или временно прииждащи високи води. Това са въртопи, обикновено образувани в карстови райони. На повърхноста приличат на горната част на фуния, като често някъде надолу под тях има пещери.

Билото на Понор е почти изцяло обезлесено, а и наскоро там е вилнял пожар, изгорил треви и храсти, почерняйки голяма част високият дял на планината.

Срутището от галерията (цък на снимката горе за нея) е някъде над село Брезе и представлява куп откъснали се скали от странно набраздена карстова чучка. Скалите са с размери от телевизор до бунгало.

Накрая снимка, две от село Желен и вагон-ресторанта на центъра, който така и не измислихме как са завлачили дотам ?!

По пистата на ЦПШ и после по Ръждавица към Страшното е страхотно за панти, заради гледката. Иначе си долу в долината и гледка чак такава няма.
Обаче… обаче трябва да има повечко сняг, за да е покрило клека, и да е добре фирнован по възможност. И трябва да няма пешаци, които да бавят кервана.
Както и да е. Закъсняхме, времето се скапа много рязко и си бихме камшиците наобратно от най-вискоката точка на Ръждавица. Беше ме малко яд, че изпуснахме зимния заслон, и че носихме еко брикети.

За сметка на това на ЦПШ-то имаше душ и бира.
В неделята лека разходка до хижата.

Третомартеско размотаване из студена Гръцка Тракия – и малко Българска. Село Маточина, скална църква при село Михалич, резерват Дадия, устието на Марица, карнавал в Ксанти, каньон на Места… и още. Цък на снимката горе за галерия.
Oще може да прочетете в До затвора на Балдуин и На карнавал не в Рио, а в Ксанти, в маршрути.ком

Малко снимки от малки разходки… Бояна-Боянски водопад-Княжево, Железница-Черни връх-Драгалевци и опознаване на Врачанския балкан, който ми хареса заради необичайната комбинация от гора с карстови чучки в нея.

Панорама от 3 хоризонтални снимки, експортнати от LR3, слепени с PS CS3. Снимките са от едно много приятно местенце, близо до Копитото. Нещо като малка скътана долина на морените с брези тук-таме, които някак са се захванали между големите скални късове.

Основна притегателна сила за хората добавили в списъка си посещение в Йордания е недвусмислено Петра. Местното министерство на туризма очевидно добре осъзнава това, защото от тази години таксата за вход ще ви струва нито повече, нито по-малко от 100 в думи (сто) лева (BGN) ! Както и да го погледнете това си е потресаваща цена. Ако разполагате с достатъчно време билета за 2 дни е 55 JOD, или приблизително 110 лева. Ние бяхме взели двудневен билет като отделихме на Петра ден и половина и половин ден на т.нар. малка Петра наблизо, която все още е безплатна.

От това, което видяхме според мен не трябва да се пропуска Wadi Mujib и Wadi Rum. Също съм впечатлен от мъртво море. Не от самото потопяване, колкото от истински библейския ландшафт наоколо. Само мисълта, че се намираш на повече от 400 метра под морското те кара да се чустваш необичайно.