
Готина разходка около Вражите (на снимката горе) и до комунистическия паметник над гара Лакатник, построен в памет на загиналите септемврийци през 1923 година.

Два изборни уикенда: до Димов Гроб (Димов Гроб е дял на Конявска планина) не стигнах… Златна есен по родните югозападни балкани.

Основна притегателна сила за хората добавили в списъка си посещение в Йордания е недвусмислено Петра. Местното министерство на туризма очевидно добре осъзнава това, защото от тази години таксата за вход ще ви струва нито повече, нито по-малко от 100 в думи (сто) лева (BGN) ! Както и да го погледнете това си е потресаваща цена. Ако разполагате с достатъчно време билета за 2 дни е 55 JOD, или приблизително 110 лева. Ние бяхме взели двудневен билет като отделихме на Петра ден и половина и половин ден на т.нар. малка Петра наблизо, която все още е безплатна.
От това, което видяхме според мен не трябва да се пропуска Wadi Mujib и Wadi Rum. Също съм впечатлен от мъртво море. Не от самото потопяване, колкото от истински библейския ландшафт наоколо. Само мисълта, че се намираш на повече от 400 метра под морското те кара да се чустваш необичайно.

Късно качване до Гоцев връх – бяхме на върха точно по залез слънце – или пък навременно, зависи от гледната точка. Много хубава и дива планина се оказа Славянка, преди никога не бях ходил. Дори видях сърна над горския пояс. Както повелява традицията на втория ден попаднахме на неизбежните ловджии. Практикуваха хобито си, въпреки че голяма част от планината е резерват и едва ли подбират къде точно да стрелят.
Чудно затънтена е Чудиска планина, сгушена там, където се събират Българската, Македонската и Сръбската граници. Поради тройно пограничния си характер е много дива и красива. Основните върхове са Арамлия и Шулеп камък (където се събират трите граници).
Първите няколко снимки са от Бесна Кобила (туй с ретранслатора), в Сръбско.
Кратък пътепис можете да прочетете на маршрути.
Южен Пирин – от Катунци до Гоце Делчев. Тънка слоеста облачност, огромни широколистни дървета в червено, жълто, кафяво, зелено, охра… и страхотни други цветове, които дори не знам дали имат имена. Гора, която буквално свети. Невероятен сезон, място и време за снимане. Жалко че малко бързахме. Прави се за 3 дни, но е по-добре да имаш 4 ако искаш да снимаш. Пътеката не е много ясна когато се излезе от гората, въпреки че уж е маркирана. A must! 🙂
Ужасно странна тридневна разходка в Огражден планина. Място, където те псуват от съседния баир от страх, че ще откриеш канабиса гледан в дерето, където хранят животните с дъбова шума, варят ракия на запалена автомобилна гума, превръщат училищата в обори, а лудите пушат козове, дебели като пури, докато крият в пазвата си простреляни грабливи птици и пускат evergreen лафове към отрудените си съселяни: „Работете роби! Ние отиваме на екскурзия.“
Исус е Господ. Господ е българин. Правете си изводите.
Unusually warm autumn gives more time for strolling about and taking pictures. The great lazy weather makes me try my tripod and new Heliopan circular polarizer on my Canon 17-40 F4L. A funny thing about using excessive gear is that you also start to pay more attention to things that matter, like composition. Enjoy!