Снимки от пътувания в Гърция
Последно се оказва, че това място е било предвидено да се строи някакъв коплекс за военните, но след като са постоили цялата инфраструктура – много, много пътища и канализация, телефонни кабели, водоснабдяване, някой установил че цялото място попада в natura 2000. Или поне така разбрахме от един грък, изпаднал в нервна криза, докарана му от онези палатки дето много лесно се разгъват… Двете панорамки долу са zoomable и поне малко дават идея за мащаба и абсурдността на този лабиринт.
Е, добре де, Айос Ноколаос не е точно в България, но започвам да чувствам Гръцкото море като наше си 😉
Малко на Неа Перамос и малко на Вурвуру. Върха в далечината на снимката горе е Атон.
Третомартеско размотаване из студена Гръцка Тракия – и малко Българска. Село Маточина, скална църква при село Михалич, резерват Дадия, устието на Марица, карнавал в Ксанти, каньон на Места… и още. Цък на снимката горе за галерия.
Oще може да прочетете в До затвора на Балдуин и На карнавал не в Рио, а в Ксанти, в маршрути.ком
Морета – едно около Созопол и друго по източна Ситония. Това на Ситония е абсолютно безумен лабиринт от пътища, който може да се види на google earth тук. Представлява огромен проект за курортно селище с къщи, на което първо са построили цялата инфраструктура – асфалтови и бетонни пътища, мостове, канализация, но после нещо се е разсъхнало и целия проект е замразен. Човек трябва да го види за да го повярва ! 🙂
Разходка по източното крайбрежие на Ситония за 6 Септември.
Ерасимо е гигантски, предимно пуст плаж близо до устието на Места, където пълчищата комари взеха превес. Само тоталното нищоправене можеше да се конкурира с тях.
* Някои от снимките са на Яна
4×4 – 4 дни 4 планини. 10 и половина часово бъхтане до първенеца на Ити (Пиргос – 2,160 m), лутане из Гиона (Пирамида – 2,510 m) – планина с красиви карстови чучки, оцеляване в планината на смъртта Вардусия (Коракас – 2,495 m), гарнирано с небрежно въргаляне в снежен улей и най-накрая опознаване на невероятния ски курорт Парнас (2,457 m). Парнас е единствената планина останала с непокорен най-висок връх. Качихме някъв съседен, защото беше скучна в стравнение с Вардусия от предния ден. (Последните 2 изречения са за теб, Косьо! 🙂 )
Вардусия НЕ е за без котки и пикел, ако все още има сняг. Вардусия и Гиона са най-красивите поне според мен.
От върха на всяка една от четирите планини се виждат съседните… повечето изглеждат ужасно алпийски отстрани, но като идеш в тях, ха изненада, наистина са ужасно стръмни и чукарести.
Митологично в Ити умира Херкулес, след като облича туника, напоена с кръвта на Хидра. Парнас пък е името на сина на нимфата Клеодора и смъртния Клеопомус. Градът, който Парнас управлявал, бил наводнен от проливни дъждове. Жителите му избягали от наводнението, следвайки вълчия вой, който идвал от планината. Там основали нов град, който е града на Музите.
Снимките са съответно 2 Април – Ити, 3 Април – Гиона, 4 Април – Вардусия, 5 Април – Парнас.
Септември на ’09 – и кестенови гори… forever.
Остров Амолиани, Август, 2009. Достъпен и симпатичен, малък остров между средния пръст(Ситония) и източния пръст (Атон) на Халкидики.
* Някои от снимките са на Косьо
Snow-clad Pindus mountains, impressive Vikos Gorge and spectacular Porto Katsiki beach on Lefkada. It was actually one big and mostly unsuccessful attempt to escape from the rain.
Preliminary spring in the Peloponnese. Wonderful place to flee last days of winter, rich in history and natural beauty. And in the most part, and this is the best part, unexplicably underdeveloped.
В северна Гърция (така де, Македония, както си я наричат гърците) има планинииииии! Даже въобще не са скучни, нито обезлесени. С една дума си заслужават. И са съвсем близо до България. Другото в пътуването е Самотраки. Страхотно месетенце с вековни гори и чукари и малко туристи (поне началото на май). Транспорта вътре а малко куц… ако ходите идете с колело. Острова е над 1600м висок. Уж не е много, ма се тръгва от 0м.
Има и малко Тасос накрая.