Гадно, мазно, страшно е рефрена на хлапе, тормозено от Крис да минава по тролей. Този ден по пътя до страшното беше наистина гадно и мазно.
Между другото, мисля, че скоро мога да направя галерия от 200-300 снимки, озаглавена „Крис яде нудли“
Категория: Рила
Снимки от разходки в Рила планина
Categories
От Дупнишка Бистрица до ЦПШ
Ако искате истинки ненаселен преход в Рила, първата част на тази разходка, от Дупнишка Бистрица до хижа Иван Вазов, ви го дава. Посещаемостта на този маршрут е в контраст с гледката около езерата, която видяхме от Отовишки рид – бесни орди, пъплещи навсякъде.
Categories
Към Страшното по Ръждавица – да, ама не
По пистата на ЦПШ и после по Ръждавица към Страшното е страхотно за панти, заради гледката. Иначе си долу в долината и гледка чак такава няма.
Обаче… обаче трябва да има повечко сняг, за да е покрило клека, и да е добре фирнован по възможност. И трябва да няма пешаци, които да бавят кервана.
Както и да е. Закъсняхме, времето се скапа много рязко и си бихме камшиците наобратно от най-вискоката точка на Ръждавица. Беше ме малко яд, че изпуснахме зимния заслон, и че носихме еко брикети.
За сметка на това на ЦПШ-то имаше душ и бира.
В неделята лека разходка до хижата.
И за още няколко от следващ веекенд, с брутално горско въргаляне, цък на Ивчо.
Categories
Манастирски и дяволски езера
Много красиви и малко посещавани места близо до Рибни езера в Рила. Почти помирисвам планинската свежест като гледам снимката горе.
Categories
На панти в Рила
Три недели яли, пили и пантили. Три поредни недели странотно време за разходки с панти в Рила. От новата хижа (която вече откровено не става) до хижа Иван Вазов и обратно, по един страхотен рид срещу Парангалица до (най-вероятно) връх Марков Камък(2342м) и от ЦПШ, през пистата и после по ръба посока Страшното езеро.
В долината на хижа Иван Вазов някои от жалоните не се виждаха… мнооого сняг !
Рекордно малко сняг, неработещ север 2, прекрасна мизерна бърлога на последния етаж… какво повече му трябва на човек да е щастлив 🙂 А, да… да затваря дискотеката всяка вечер, да спи по 5 часа, да яде на стол… Да живее Семково!