Три недели яли, пили и пантили. Три поредни недели странотно време за разходки с панти в Рила. От новата хижа (която вече откровено не става) до хижа Иван Вазов и обратно, по един страхотен рид срещу Парангалица до (най-вероятно) връх Марков Камък(2342м) и от ЦПШ, през пистата и после по ръба посока Страшното езеро.
В долината на хижа Иван Вазов някои от жалоните не се виждаха… мнооого сняг !
Галерия от няколко снимки от абитуриентски бал, правени на филм и после сканирани. Определено ми е било доскучало, да пробвам подобно нещо.
Да снимаш на филм? Хайде няма нужда! 🙂
Това е мотото на рекламна кампания на голяма международна банка. Накратко, идеята е, че на различни места по света има различни символи и код на поведение за най-различни ситуации. Например:
Мотото ми се е набило в главата от списание, в което всеки месец имаше публикувана различна версия на тази реклама. Не си спомням за примери на „local knowledge“ с Япония, но едва ли рекламната агенция не се е възползвала от толкова богата на различия култура. Елементарен пример… цитат от Уикипредиа:
Japan and the V sign in photographs
One account of the V sign’s use in portrait photographs claims that during the 1972 Winter Olympics in Sapporo, Hokkaid? figure skater Janet Lynn stumbled into Japanese pop culture when she fell during a free-skate period—but continued to smile even as she sat on the ice. Though she placed only third in the actual competition, her cheerful diligence and indefatigability resonated with many Japanese viewers, making her an overnight celebrity in Japan. Afterwards, Lynn (a peace activist) was repeatedly seen flashing the V sign in the Japanese media. Though the V sign was known of in Japan prior to Lynn’s use of it there (from the post-WWII Allied occupation of Japan), she is credited by some Japanese for having popularized its use in amateur photographs.[25] According to another theory, the V sign was popularized by the actor and singer Jun Inoue, who showed it in a Konica photo camera commercial in 1972. Japanese may also be associating with their onomatopoeia (gitaigo) for smiling. The number „two“ is „ni“ in Japanese, and the onomatopoeia for smiling generally begins with the sound „ni-„, such as „niko niko“ or „niya niya.“ [26]
Това не е майтап. Всеки, който е бил в Япония го е видял освен това Уики е подплатена със снимков материал:
„Never underestimate the importance of local knowledge“… изплува в съзнанието ми в доволно неподходящ момент. Е… Всеки, който е бил в България го е видял.
