Категории
Лични Пирин

Лодки и Пирин

Motley crew
Motley crew

Чудо голямо! По няколко снимки от едни лодки, от втори лодки, та и от Пирин накрая. Юли, Август 2007-ма.

Категории
Витоша

Витоша – гора в пламъци

Витоша - гора в пламъци
Витоша – гора в пламъци

Витоша в пика на есенните си цветове.

Категории
Събития

Сурва 2010, Перник

Пискюл
Пискюл

Все повече хора от все повече страни, от все повече села. И все по-трудно става да си намериш интересен персонаж за отстрелване. 🙂 Важното е купон да става и да няма hard feelings, като например някой да ти покаже среден пръст, защото го снимаш. Перник бавно се превръща в малката Венеция. 😉

Категории
Фотография

Downsampling and stair interpolation

These are pixel-greedy days – the more pixels your DSLR has the better. Hardly anyone disputes that. But when it comes to showcasing ones work on the Internet the number of pixels has to be reduced, either to protect copyrighted work, for the sake of reducing file size, or just to be able to display the whole image on screen. Actually thinking about it I display my pictures on screen much more than on paper.

Image resampling is focused primarily on upscaling, e.g. increasing the number of pixels in an image to prepare it for printing, especially when making larger prints. Various resampling algorithms have been devised for blowing up images. Here I make an attempt to compare some of these methods, when reducing the size of the image.

Downsampling inevitably wipes out some of the detail – there are simply less pixels to store the data. Also due to the way interpolation works some degree of softness is introduced to the image when downsampling. Sharpness can be brought back by applying some amount of unsharp masking AFTER the image has been downsampled.

One of the things I’ve payed special attention to when looking at the results from down sampling is if the given method manages to preserve fine detail. For example the detail textures small patterns etc. The move to try different interpolation methods for down sampling was a method called stair interpolation. The basic idea behind this method is to perform the dawnsampling in incremental steps (hence stair interpolation), each step preceded by applying some USM. In theory applying USM before down sampling should fightback some of the softness introduced. Reading through some blogs there was a fair amount of discussion if this works, is useless or even degrades the quality of the resulting image.

Speaking of USM – sharpness is largely a thing of personal taste. Yet for pleasing results, edge halos and aliasing must be avoided.

I also found some references that many interpolation algorithms behave similarly at particular resampling ratios, like 50%, one third etc. This may be so but my tests did not reveal anything outrageous, so resample at whatever steps you want to, I guess.

In the test results I’ve also included crops from the originals so one would be able to judge what to expect from the crops. First example shot with Canon 50mm f 1.4 on tripod, second with Canon 17-40 f4 L on tripod, third and fourth Canon 100mm f2.8 macro hand held. All mounted on a 20D.

The last 3 step stair interpolation is intentionally quite over sharpened to show the perils of pushing USM way too far.

All in all I believe stair interpolation has potential to bring up really fine detail to downsampled images. It is interesting to note that the amount of sharpening needed varies hugely depending on the subject matter. For instance the second example shows some really ugly artifacts even at fair sharpening applied while the third example shows pleasing detail on the girl’s eyelashes at severe amounts of USM. If you are really mad about detail, you could do selective sharpening at each step and bring detail only where you need it. You might also need special medical help 🙂

Happy downsampling !

References

methodresult
original
bell – irfan view 3.99
BSpline – irfan view 3.99
Hermite – irfan view 3.99
Lancoz – irfan view 3.99
Mitchell – irfan view 3.99
Triangle – irfan view 3.99
Bicubic – Photoshop CS2
Bicubic Sharper – Photoshop CS2
2 step stair bicubic (USM: 130/0.8/5, 140/0.7/5) – Photoshop CS2
2 step stair bicubic (USM: 160/1/5, 140/0.7/5) – Photoshop CS2
3 step stair bicubic (160/1/5, 150/0.8/4, 130/0,6/4) – Photoshop CS2
  • Landscape

methodresult
original
bell – irfan view 3.99
BSpline – irfan view 3.99
Hermite – irfan view 3.99
Lancoz – irfan view 3.99
Mitchell – irfan view 3.99
Triangle – irfan view 3.99
Bicubic – Photoshop CS2
Bicubic Sharper – Photoshop CS2
2 step stair bicubic (USM: 130/0.8/5, 140/0.7/5) – Photoshop CS2
2 step stair bicubic (USM: 160/1/5, 140/0.7/5) – Photoshop CS2
3 step stair bicubic (160/1/5, 150/0.8/4, 130/0,6/4) – Photoshop CS2
  • Portrait

methodresult
original
bell – irfan view 3.99
BSpline – irfan view 3.99
Hermite – irfan view 3.99
Lancoz – irfan view 3.99
Mitchell – irfan view 3.99
Triangle – irfan view 3.99
Bicubic – Photoshop CS2
Bicubic Sharper – Photoshop CS2
2 step stair bicubic (USM: 130/0.8/5, 140/0.7/5) – Photoshop CS2
2 step stair bicubic (USM: 160/1/5, 140/0.7/5) – Photoshop CS2
3 step stair bicubic (160/1/5, 150/0.8/4, 130/0,6/4) – Photoshop CS2
  • Landscape/architecture

methodresult
original
bell – irfan view 3.99
BSpline – irfan view 3.99
Hermite – irfan view 3.99
Lancoz – irfan view 3.99
Mitchell – irfan view 3.99
Triangle – irfan view 3.99
Bicubic – Photoshop CS2
Bicubic Sharper – Photoshop CS2
2 step stair bicubic (USM: 130/0.8/5, 140/0.7/5) – Photoshop CS2
2 step stair bicubic (USM: 160/1/5, 140/0.7/5) – Photoshop CS2
3 step stair bicubic (160/1/5, 150/0.8/4, 130/0,6/4) – Photoshop CS2
Категории
Фотография

Camera profiles in Adobe Lightroom

This simple test tries to illustrate the diffrences between the camera profiles avalable in Lightroom 2.2, in particular the profiles for Canon 20D. I was intereseted particulary in the differences that the profiles give to skin tones. To test a picked an image with pleasing skin tones (at least according to me). The image is taken with the magnificent EF 100mm Canon prime macro using available light. The images produced are out of the box – no tinkering done with any of the sliders within the develop module. I guess results can vary vastly from image to image, depending on factors like color balance, camera, etc. Anyhow here is what I got :

adobe standard
Adobe standard
camera faithful
Camera faithful
camera landscape
Camera landscape
camera neutral
Camera neutral
camera portrait
Camera portrait
camera standard
Camera standard

P.S. This is really very unscientific. Not trying to prove anything here, test is done primarily for fun.

Категории
Фотография

Canon EF 100-300 f5.6 L

First the facts from the Canon literature:

MarketedJune 1987
Original Price93,800 yen
Lens Construction(group) 10
Lens Construction (element)15
No. of Diaphragm Blades8
Minimum Aperture32
Closest Focusing Distance (m)1.5
Maximum Magnifcation (x)0.26
Filter Diameter (mm)58
Maximum Diameter x Length (mm)75 x 166.6
Weight (g)695

High-performance 3x telephoto zoom lens. Synthetic fluorite in group 1 and UD glass in group 2 achieve low refraction and low dispersion. They also effectively correct chromatic and other aberrations. Resolution is high throughout all focal lengths. Images are sharp and crisp. At the 300mm focal length, 0.25x magnification is possible.

I did not know this lens existed when I got a chance to shoot a bit with it. Of course I was immediately attracted to the L designation. Zooming is done like the EF 100-400L monster, but here there are no lock rings. This means the lens creeps at the slightest tilting. This lens has a new definition of slow focusing for me… it takes ages to focus. The noise produced when focusing reminds me that of a plane retracting its landing gear.

The test is made in a real world situation. The realworldness comes from the fact that the shots were taken raw and then processed to tiff with DPP 2.0.3.7 with its default params, meaning some sharpening has been applied, but anyway that’s most people’s workflow. All shots were taken with a 20D, mounted on a sturdy Manfrotto tripod using cable release and mirror lockup. Here is a quick set of tests and comparisons against the cheapo EF 100-300 f4.5-5.6.

I won’t comment on the results presented here. It’s up to you to interpret the images.

I apologize for my stupidity of not taking shots of the same part of the building with the two lenses.

Center performance at 100mm

F number100-300 f5.6 L100-300 f4.5-5.6
f 5.6
f 8
f 16

Corner performance at 100mm

F number100-300 f5.6 L100-300 f4.5-5.6
f 5.6
f 8
f 16

Center performance at 300mm

F number100-300 f5.6 L100-300 f4.5-5.6
f 5.6
f 8
f 11
f 16

Corner performance at 300mm

F number100-300 f5.6 L100-300 f4.5-5.6
f 5.6
f 8
f 11
f 16
Категории
Друго

Temperatures in my city in my lifetime

People usually have subjective perceptions for quantities and values. Yet somehow I felt that despite all that global warming talk skewing my judgment, I cannot be completely mistaken.I remember longer winters with more snow and colder days. I remember clear-cut seasons, with definite spring and autumn. Could all this be just a creation of my imagination, especially when taking into account the childhood memories involved ?

I resorted to making a humble test of my memory. I obtained the day by day max temperatures (in Fahrenheit) for my city since I was born (1979) from NOAA. This is a matrix of numbers 27×365 – dull and uninspiring. Then I used Graphis to breathe life into the data.

If you know what you are looking for you can probably see the trend. Going into the new millennium summers seem to be generally warmer. The average temperature also seems to have gone up.

P.S. This is really very unscientific. Not trying to prove anything here, the plot was done primarily for fun.
P.P.S. Will make a better plot some day, time permitting.

Категории
Друго

Bulgaria is a…

Ако мислите, че Давид Черни се занимава единствено с изкуство, дълбоко се лъжете. Приносът му към подобряването на качеството на интернет търсачката google е не по-малък. Просто идете на google.com и напишете следната фраза: „Bulgaria is a“. Google suggest дава най-точния отговор.

Bulgaria is a

Категории
Пътуване

Остров Крит

текст Константин Иванов

Недобро утро в едно добро утро
Псилоритис – на някои им заприлича на Кандахарското плато

В неделя вечерта на 1 май кацнах в Ираклео с директен полет от Лондон. Моите хора ме чакаха, където трябваше. Бяха ми затрили шапката за слънце от БГ! Аху-ихи и след това се укрихме на крепостната стена над града от венецианските колонизатори. Опъхнахме чувалите, където не духаше силно откъм морето и заспахме. Недалеч е гробът на Никос Казандзакис (автор на “Зорба гъркът” и критски национален поет), на който има прост кръст и пише: “Не се страхувам от нищо, не притежавам нищо, свободен съм!”

На другия ден се изнесохме за село Аноя в подножието на планината Иди или Псилоритис, известна от кръстословиците. Най-висока е на Крит с 2456 м. Беше покрита с сняг, карстова и като цяло не особено интересна. Ядохме под паметника на местния хайдутин, борил османците. Иначе Аноя е бил изгорено от нацистите и всички мъже са били избити, че помагали на партизаните.

От Аноя на стоп с Тойота-та пикап 4*4 на местен каубой стигнахме полуизоставения хотел до бившия ски курорт на високопланинско плато под върха. Не се виждаше кьорав лифт или влек. Минахме покрай пещерата, в която бил роден Зевс и майка му тайно го крила от баща му Кронос, който имал видение, че ще го убие собственото му дете и затова ядял челядта в момента на раждане. Е, пропуснал Зевс! Пещерата беше пълна със сняг. На цъфнала клонка до входа си окачих двете мартеници.
Тръгнахме да бъхтаме нагоре по международния маршрут Е-4, който минава и през БГ. Оправихме върха за около 4 часа и малко, макар че имаше доста сняг, духаше ураганен вятър по билото, а групи германци ни казваха да се връщаме. От ноо акъл си бяхме зарязали ръкавици, шапки и т.н. в раниците долу.

Профитис Илиас (2456м), най-виският връх на Псилоритис
Профитис Илиас (2456м), най-виският връх на Псилоритис
Опнахме палатките в портокаловата гора !

На върха Иди има параклис от камъни, събрани от билото и се вижда южното крайбрежие на Крит. Яки гледки и студ, студ, студ! Слязохме като разсипани и добре прегорели.
Опънахме палатките на платото, което прилича на огромна поляна между върховете, осрана от овце, агнета и кози. Вятърът пак духаше зло.
На другия ден на стоп и с рейс прекосихме половината остров на Запад, за да стигнем другата от трите високи планини – лефкА Ори (Бялата планина). Най-високият й връх е 3 метра по-нисък от Иди, но е малко по-прилична. Пътьом видях Ретимно, където фериботът беше метнал останалите френдове преди няколко дни. Яко градче – сенчести улички с кръчми, венецианска фортеца, църква, която първо е била католишка, после джамия, а накрая православна. Понеже изпуснахме последния автобус от другия голям град – ханЯ, за където трябва, стигнахме докъдето имаше – село Фурне. На мегдана имаше хиляди цигани. Оказаха се не гръцки, а български. Беряха първата реколта портокали за по 25-30 евро на ден с австрийски тримесечни работни визи. Из цял Крит има навсякъде българи. Някои не са се връщали от години. Псуват Гърция, нямат кво да правят в БГ. Депресия! Берат портокали, гледат деца и старци, чистят, сервират. Тъпо!

Опънахме палатките в обрана портокалова плантация с гледка към върховете. Драматични! На другия ден стигнахме началото на каньона Самария на около 1200 м н.в. Първо качихме отстрещния връх Гигилос по яко дере с камънак и баби французойки, които си играеха на Витоша. Пихме бира на алпийски балкон на кръчма с гледка към най-високото било. Яко слънчасали!

Самария

На другия ден се спуснахме в каньона – жега, безкрайна върволица от чужденци, прахоляк, чудни гледки към високото, накрая малко вода и двете стени на каньона се събраха на около 4 метра една от друга. Има и 5 евро такса, кенефи и вода на всеки 1-2 км. По средата е национализирано село, сега обезлюдено, където има сенки, здравпункт и мулета за извозване на ранените. Ноо яко беше чак накрая. Минава се през село Ая Румели, съборено от пороя преди 50 години, сега преместено на брега на морето.
Оттам вместо да бичим по Е-4 покрай морето, под сипеите и канарите, хванахме корабче за лутрО – село в супер извит навътре и закътан залив с поредица от хотели по брега до каменния плаж, бели стени, сини дограми, ноо яко. Опънахме палатките сред изоставения венециански форт над селото, чиито стени вече приличаха на естествени камъни. Долу белееха два православни параклиса. Чудно! От Лутро няма път доникъде, само с корабче. То и улици за коли няма. Паркират ги на пристанището, след като ги свалят от корабчето и си ги оставят там.

На другия ден се качихме нагоре да огледаме останките на крепостта и попаднахме на германски лелки, които седнали в кръг, биваха поучавани как да се справят с несгодите на живота. Бяха си направили и огромна спирала от камъни. Беше смъртоносна жега. Като подухваше, беше пролетно топло. Като изчезнеше вятърът, чувстваш как слънцето ти ръфа кожицата. Водата на морето обаче беше малко по-топла от пиринско езеро през август.

Страхотното Лутро

Все пак се изкъпахме на каменен плаж по Е-4 от Лутро до Хора Сфакион. Студ, студ, ама на Гергьовден вече направихме първа морска баня! Извървяхме го пеша маршрута. Палнахме по свещ в поредния снежнобял параклис на брега. Черна коза беше седнала като на трон на масите за богомолците отпред. След параклиса миришеше гадно – оказа се умряла коза, пак черна.

Е-4 мина през жесток плаж, после се заизвива нагоре по сипеи и канари и накрая стигнахме Сфакия. Опънахме палатките на открито и ветровито плато – нямаше къде другаде. Земята беше твърда и не можехме да забием колчетата. Затова в 4 часа станахме да укрепваме платнищата с по един огромен камък, за да не ни издуха вятърът.
На другия ден се изнесохме за Ханя, откъдето моите хора хващаха нощен ферибот за Атина, а оттам нощен рейс за БГ. Ханя беше супер яко – пак мешано от Венеция, Османска империя и Гърция. Жестоко – като Дубровник с балкански привкус. Изядох почти цял хляб с нещо като италианска салата от кутийка. Вкусно!!! Да живеят суперите!
В късния следобед кой откъде е. Аз поех за манастира Артемиу над Ретимно, където след месеци обсада гърците взривили мазето с барута и убили себе си и турците наоколо, но не се дали. Не успях да стигна до манастира, щото вече нямаше рейсове до манастира, а само до 9 км преди това. Опънах си чувала в параклис на 2 км по-надолу – чисто нов, с икони и отключен – явно никой не краде.
Последния ден огледах манастира. Имат си дори костница с черепи катов Батак и чудни гледки към околните върхове на Псилоритис. Обаче манастирът пак приличаше на католически, щото е бил такъв, понеже венецианците са имали пръст!
Хванах няколко стопа и се смъкнах пак надолу, към северното крайбрежие. Минах през чисто нов спретнат манастир с палми, кладенец и опело точно като в БГ. После хванах стоп за Ираклео за обратния полет. Пътьом минах през Кносос – останки от огромен дворец от древността, най-сериозните на Крит. Някъв англичанин купува мястото от турците, щото знае, че там има нещо. И наистина открива големи останки. За по-представително тиквеникът достроява двореца, както той си мисли, че е изглеждал. Така че сега има истински останки, но има и бетонни стени и колони + рисунки в стил от 1400 г. пр.н.е., обаче правени през 20-те години. Луна парк!
Ираклео се оказа по-нов и досаден град от Ретимно и Ханя, но все пак симпатичен. С по-малко венециански постройки, щото е съборен през Втората световна от бамбардировки, но на пристанището пак има крепост. Продаваха и прясно извадени от морето сюнгери.
Като цяло съм ноо доволен от Крит. Гърците обаче са като нас – мързеливи, бюрократични и надути. На връщане ни бавиха един час полета ей-така от няма кво, бяха забравили да ми ударят входен печат и да ме вкарат в шенгенските компютри, което беше грешка, щото трябваше да се разправят със слънчасал и изнервен тип като мен. До Лондон беше 4 часа път в 240-местен чартър, претъпкан с пролетариат, баби и пияни тийнейджъри – мили британски картинки! На летище Станстед беше 2 градуса в 2 след полунощ. Край на тениските! За известно време…