
Да ви е честита новата…
Безспорно и недвусмислено най-голямата блъсканица всяка година става в двора на първа английска езикова гимназия. Ако ще снимате там, наострете лакти и носете нещо по-широко.
Да, това звучи безумно. Какво може да му е на училището че да има по-добра светлина за снимане от останалите. Оказва се може, стига времето да е ясно. Ето какво имам пред вид.
Втората половина на Май месец е, 18, 18 и нещо часа. Слънцето започва да пада, светлината става червеникава. Но не е чак толкова мека, че да става за директно осветяване на запотени лица. Супер би било да се отрази от голям рефлектор. Има едно училище, на което наскоро пребоядисаната в бяло фасада служи като гигантски рефлектор точно по това време, защото двора, в който се събират абитуриентите е от западната страна на училището. Това е 7-мо СОУ „Свети Седмочисленици“. Не знам дали си личи от снимките, но 2008-ма светлината, отразена от фасадата беше просто убийствена.
Така че хора като се снимате гледайте към осветената фасада, а не мижете, заслепени от слънцето.
Чудите ли се в кой ресторант да отпразнувате абитуриентския си бал?
Малко помощ от мен – не са ми платили за рекламата, но не бих отказал една вечеря ‘фор фрии’! 🙂
Ако сте избрали някой от ресторантите из центъра на София, шансовете да се появи огромна тумба цигани тъпанари и кларинетисти не са никак малки. Общо взето скромния ми опит показва, че вероятноста това да се случи е ТОЧНО 1 – 1/(x-1), където x e броя на всички ресторанти в центъра. За това още след малко….
А сега защо не трябва да искате цигански оркестър докато чакате да се съберете пред ресторанта? ОК… краткия отговор е – „Защото ми пречи скапания оркестър!“. По подробен – „Направо ме побъркват тия цигани с тъпаните и кларинетите! Побърква ме и това, че вас не ви побърква!“. Дано разбирате какво имам пред вид…
И ако случайно, ама съвсем случайно решите, че не искате тупалупа-та на големия тъпан, защо не вземете да отпразнувате в Шератон? Това май е единственото място където разгонват тъпанарите. А тази година вместо цигански оркестър бяха надули ‘Mercy’ на ‘Duffy’. Просто кеф!
Южен Пирин – от Катунци до Гоце Делчев. Тънка слоеста облачност, огромни широколистни дървета в червено, жълто, кафяво, зелено, охра… и страхотни други цветове, които дори не знам дали имат имена. Гора, която буквално свети. Невероятен сезон, място и време за снимане. Жалко че малко бързахме. Прави се за 3 дни, но е по-добре да имаш 4 ако искаш да снимаш. Пътеката не е много ясна когато се излезе от гората, въпреки че уж е маркирана. A must! 🙂
Ужасно странна тридневна разходка в Огражден планина. Място, където те псуват от съседния баир от страх, че ще откриеш канабиса гледан в дерето, където хранят животните с дъбова шума, варят ракия на запалена автомобилна гума, превръщат училищата в обори, а лудите пушат козове, дебели като пури, докато крият в пазвата си простреляни грабливи птици и пускат evergreen лафове към отрудените си съселяни: „Работете роби! Ние отиваме на екскурзия.“
Исус е Господ. Господ е българин. Правете си изводите.
В северна Гърция (така де, Македония, както си я наричат гърците) има планинииииии! Даже въобще не са скучни, нито обезлесени. С една дума си заслужават. И са съвсем близо до България. Другото в пътуването е Самотраки. Страхотно месетенце с вековни гори и чукари и малко туристи (поне началото на май). Транспорта вътре а малко куц… ако ходите идете с колело. Острова е над 1600м висок. Уж не е много, ма се тръгва от 0м.
Има и малко Тасос накрая.