Честно казано за пръв път чувам от този сайт за тези Кременски езера, но галерията е прекрасна. Направо ви завиждам за това пътуване и тези гледки. Виждам че сте ходили на преход през август, но се замислям колко ли красиво ще бъде през пролетта. И да попитам в този район има ли хижа за нощувки или палатката е единствения начин за преспиване при по-дълга почивка и преход в района.
Няма хижи точно по този маршрут – сравнително близко е хижа Безбог. Що се отнася до „пролетта“ все пак това е във вискоката планина и едва ли ще е подходящо преди края на Юни.
Да, прав си за времето. Последния ни преход в Пирин беше доста изненадващ дори за месец Май. Първия ден обиколихме покрай връх Вихрен, Мурат, качихме се през Бъндеришките чукари, преспахме в заслона на Спано поле, а на другия ден слезнахме покрай Башлийски чукар. И точно втория ден зимата ни изненада със студ, мъгла, снеговалеж и изобщо пълна програма. Почти се бяхме загубили, а слизането по Башлийски чукар си беше мега екстремно. Половината от групата бяха в паника, новия сняг беше скрил леда отдолу, на 10 метра по наклона не се виждаше нищо и изобщо „веселба“… А когато жена ми ни записа на този преход, обеща че отиваме на почивка, хахаха
3 отговори на “Кременски езера и река Ретиже”
Честно казано за пръв път чувам от този сайт за тези Кременски езера, но галерията е прекрасна. Направо ви завиждам за това пътуване и тези гледки. Виждам че сте ходили на преход през август, но се замислям колко ли красиво ще бъде през пролетта. И да попитам в този район има ли хижа за нощувки или палатката е единствения начин за преспиване при по-дълга почивка и преход в района.
Няма хижи точно по този маршрут – сравнително близко е хижа Безбог. Що се отнася до „пролетта“ все пак това е във вискоката планина и едва ли ще е подходящо преди края на Юни.
Да, прав си за времето. Последния ни преход в Пирин беше доста изненадващ дори за месец Май. Първия ден обиколихме покрай връх Вихрен, Мурат, качихме се през Бъндеришките чукари, преспахме в заслона на Спано поле, а на другия ден слезнахме покрай Башлийски чукар. И точно втория ден зимата ни изненада със студ, мъгла, снеговалеж и изобщо пълна програма. Почти се бяхме загубили, а слизането по Башлийски чукар си беше мега екстремно. Половината от групата бяха в паника, новия сняг беше скрил леда отдолу, на 10 метра по наклона не се виждаше нищо и изобщо „веселба“… А когато жена ми ни записа на този преход, обеща че отиваме на почивка, хахаха