планина

Срутище в Понор планина

Понор е съвсем на място кръстена планина (част от Стара Планина). Понор или още губилище в геологията е място, в което се губят реки или временно прииждащи високи води. Това са въртопи, обикновено образувани в карстови райони. На повърхноста приличат на горната част на фуния, като често някъде надолу под тях има пещери.

Билото на Понор е почти изцяло обезлесено, а и наскоро там е вилнял пожар, изгорил треви и храсти, почерняйки голяма част високият дял на планината.

Срутището от галерията (цък на снимката горе за нея) е някъде над село Брезе и представлява куп откъснали се скали от странно набраздена карстова чучка. Скалите са с размери от телевизор до бунгало.

Накрая снимка, две от село Желен и вагон-ресторанта на центъра, който така и не измислихме как са завлачили дотам ?!

Витошки лед

Малко снимки от малки разходки… Бояна-Боянски водопад-Княжево, Железница-Черни връх-Драгалевци и опознаване на Врачанския балкан, който ми хареса заради необичайната комбинация от гора с карстови чучки в нея.

Славянка

Късно качване до Гоцев връх – бяхме на върха точно по залез слънце – или пък навременно, зависи от гледната точка. Много хубава и дива планина се оказа Славянка, преди никога не бях ходил. Дори видях сърна над горския пояс. Както повелява традицията на втория ден попаднахме на неизбежните ловджии. Практикуваха хобито си, въпреки че голяма част от планината е резерват и едва ли подбират къде точно да стрелят.

На слизане от Ездимирска

Разходка до Ездимирска планина (Големи връх 1219 метра) и ‘уникалното’ ждрело на река Ерма при град Трън.

Цък на снимката за галерия.

Гиона (??????)

4×4 – 4 дни 4 планини. 10 и половина часово бъхтане до първенеца на Ити (Пиргос – 2,160 m), лутане из Гиона (Пирамида – 2,510 m) – планина с красиви карстови чучки, оцеляване в планината на смъртта Вардусия (Коракас – 2,495 m), гарнирано с небрежно въргаляне в снежен улей и най-накрая опознаване на невероятния ски курорт Парнас (2,457 m). Парнас е единствената планина останала с непокорен най-висок връх. Качихме някъв съседен, защото беше скучна в стравнение с Вардусия от предния ден. (Последните 2 изречения са за теб, Косьо! )

Вардусия НЕ е за без котки и пикел, ако все още има сняг. Вардусия и Гиона са най-красивите поне според мен.

От върха на всяка една от четирите планини се виждат съседните… повечето изглеждат ужасно алпийски отстрани, но като идеш в тях, ха изненада, наистина са ужасно стръмни и чукарести.

Митологично в Ити умира Херкулес, след като облича туника, напоена с кръвта на Хидра. Парнас пък е името на сина на нимфата Клеодора и смъртния Клеопомус. Градът, който Парнас управлявал, бил наводнен от проливни дъждове. Жителите му избягали от наводнението, следвайки вълчия вой, който идвал от планината. Там основали нов град, който е града на Музите.

Снимките са съответно 2 Април – Ити, 3 Април – Гиона, 4 Април – Вардусия, 5 Април – Парнас.

За галерията, цък на снимката горе.