Много хора взимат хранителни добавки (витамини, минерали, билки, амино киселини, мастни киселини, хормони и др.) Ако трябва да бъдем по-точни между 40% и 50% от американските домакинства закупуват хранителни добавки, като общата им стойност достига 13.9 милиарда долара през 1998г. (бел. на преводача – за сравнение брутния вътрешния продукт на България за 2006г. е 28.01 милиарда долара – CIA WORLD FACTBOOK)
Също така все повече и повече добавки се появяват в храните и напитките. Рафтовете в магазините се пълнят с всякакви неща – от протеинови вафли със креатин (претендиращи да помагат да качиш мускулна маса) до сокчета с гинко билоба (претендиращи да засилват паметта ти).
Студентите взимат хранителни добавки по много причини: за да попълнят хранителните си нужди, за да постигнат целите си във фитнеса, за да спомогнат за оптималното си физическо състояние, или за да подобрят емоционалното си здраве. Съществуват научни данни, че много от тези добавки наистина предоставят тези ползи. Има обаче и голямо количество данни че, много от тези добавки не помагат. Ефективни или не, повечето хранителни добавки са безопасни когато се приемат в препоръчаните дози (това означава, че приемането им няма да ви навреди). Има обаче някои добавки, които носят съществен риск за здравето, за които вие може да не знаете нищо.

Регулация на хранителните добавки.

За разлика от фармацевтичните лекарства, хранителните добавки са в голяма степен нерегулирани от FDA (Food and Drug Administration – американския регулационен орган, отгиварящ за храните и лекарствата) за зашита на потребителите. Това до голяма степен е резултат от масираното лобиране от страна на магазините предлагащи хранителни добавки, което води до приемането на ‘Dietary Supplement Health and Education Act’ (DSHEA) през 1994 година. Продължете да четете за да разберете как тази наредба е направила следните неща законни…

НЕ Е задължително да е доказано, че даден продукт работи, за да бъде продаван.

Преди дадено лекарство да бъде пуснато в пазарната мрежа стотици изследвания трябва да се предоставят на FDA за оценка на ефикасността на продукта. В същност обикновено оценката на даден продукт отнема 15 години и 500 милиона долара. При хранителните добавки производителите просто трябва да уведомят FDA 30 дни след като продукта е бил пуснат в пазарната мрежа. FDA не разглежда резултатите от проведените изследвания за да се увери, че продукта действа по начина по който производителя твърди, че той действа.

НЕ Е задължително да е доказано, че даден продукт е безвреден, за да бъде продаван.

Производителите на хранителни добавки могат да поставят всякакви твърдения за продукта на опаковката, стига да не твърдят, че продукта им предотвратява или лекува дадено заболяване. Преди дадено лекарство да бъде пуснато в пазарната мрежа, изчерпателни изследвания, доказващи безопасността му, задължително се провеждат от производителя и се предоставят на FDA за оценка и одобрение. С други думи, ‘бремето на доказателството’, че даден продукт е безопасен се носи от производителя. При хранителните добавки обаче, единствено е необходимо да предоставят данни за безопасността на продукта 75 дни преди да го пуснат на пазара. Тези данни не се оценяват от FDA, така че качеството на изследванията е съмнително. Ако FDA подозира, че даден продукт не е безопасен и иска да го изтегли от търговската мрежа, FDA трябва да докаже, че той не е безопасен. С други думи, ‘бремето на доказателството’, че даден продукт е не е безопасен, се поема от FDA. Имайки пред вид огромния брой хранителни добавки, които се появяват в пазарната мрежа всяка година и ограничените ресурси на FDA, за FDA е непосилно да финансира и провежда изследвания за безопасността на всички нови продукти. В резултат на това много потенциално опасни продукти се продават на нищо неподозиращите клиенти.

Примери:

Ефедра (Ma huang), популярна растителна добавка при много продукти за намаляване на теглото, заради стимулиращите и подтискащи апетита свойства е свързана с повече от 1100 странични ефекта и 34 смъртни случая до 1993 година. Въпреки това всеки може да закупи легално тази добавка без лекарско предписание или наблюдение.

Много растителни добавки могат да участват в опасни реакции със други лекарства или добавки. Но тъй като приемането им не се следи от квалифициран лекар, пациентите не знаят за тези странични ефекти. Например St John’s Wort, популярна (и потенциално ефективна) растителна добавка против лека форма на депресия може да пречи на действието на лекарства за лечението на заразени от вируса на СПИН, както и на някои противозачатъчни.

Производителите на хранителни добавки могат да поставят всякакви твърдения за продукта на опаковката, стига да не твърдят, че продукта им предотвратява или лекува дадено заболяване.
Подобен род твърдения често са подвеждащи. Например карнитин се добавя към много продукти за намаляване на телесното тегло с твърдението: “помага за изгарянето на мазнините”. Това твърдение е абсолютно изрядно от правна гледна точка и донякъде вярно, тъй като описва действието на карантина в човешкото тяло. Карнитина е от централно значение за транспортирането на мастните киселини в части на клетката, отговорни за производството на енергия. Това означава, че ролята на карнитина е да “участва в или помага за” изгарянето на мазнините.

Но приемането на хранителни добавки с карнитин не ускорява процеса на изгаряне на мазнини, нито подпомага намаляването на телесното тегло. Здравото човешко тяло знае как само да синтезира карнитин и има достатъчни запаси от всичкия карнитин, който може да използва.

Производителя има правото да постави това подвеждащо твърдение на своя продукт като включи следното пояснение: “This statement has not been evaluated by the FDA. This product is not intended to diagnose, treat, cure, or prevent any disease.” С други думи хранителната добавка не може да твърди, че “предотвратява” или “лекува” наднормено тегло (заболяване) – това би означавало, че хранителната добавка има подобен на лекарство ефект. Но може да твърди, че подпомага изгарянето на мазнините.

През зимата на 1999 година, поради много оплаквания от производителите на хранителни добавки и потребителите FDA разхлаби дефиницията на това какво може да се счита за заболяване. Сега производителите могат да твърдят за техните продукти неща свързани с “често срещаните състояния породени от протичането на човешкия живот” като бременност, менопауза, съзряване от остаряване. Това означава че добавките могат да твърдят, че намаляват умерената загуба на памет свързана с остаряването, но не могат да претендират, че лекуват истинска деменция или Алцхаймер. Могат да твърдят, че облекчават предменструалните промени в настроението, но не че лекуват клинична депресия. Очевидно границата между двете е много тънка.

НЕ Е задължително хранителните добавки да се произвеждат по каквито и да било стандарти

Без значение дали дадена хранителна добавка наистина работи по начина по който твърди че работи вие може да не получавате това, което мислите че получавате. Продуктите може и да не съдържат достатъчно количество от активната си съставка използвана при изследванията показващи положителен ефект. И дори на опаковката да пише че количеството е достатъчно, то в същност да е много по-малко или въобще да няма от дадения активен компонент. Замърсители нефигуриращи в съдържанието на опаковката също могат да се срещат.

Няколко независими лаборатории тестват съдържанието на продуктите и отчитат несъответствия. Една фирма, www.consumerlab.com, анализира няколко марки продукти и публикува резултатите на своя уеб сайт. Например през октомври и ноември 2000 година consumerlab закупила и тествала 21 водещи марки ‘St. John’s Wort’ и установила, че 1/3 или НЕ съдържат упоменатото на опаковката количество активна съставка или са замърсени с недопустими количества кадмий (токсичен тежък метал).

Когато растителни или други добавки се слагат в храни и напитки е дори по-малко вероятно, необходимото количество активни компоненти да са налични в крайния продукт. Например за да си набавите 1 доза от сибирски гинсенг пиейки зелен чай собе, трябва да изпиете между 13 и 20 бутилки. Сибирския гинсенг е скъп, затова много производители не добавят лекуваща доза в продуктите си.

… този вид контактни лещи, …, не корегират зрението, а се използват единствено за промяна на външния вид на окото. Въпреки това употребата им носи със себе си сериозни рискове, като например трайни очни увреждания и дори слепота.
Ползването на декоративни контактни лещи води до същите рискове както и ползването на контактни лещи за корекция на зрението, като например конюнктивит, увреждане на роговицата, влошаване на зрението и слепота. Освен това ползването на едни лещи от повече от един човек може да доведе до инфекции, наранявания, алергични реакции и слепота.

И още:

…инфекцията може да доведе до нараняване на роговицата и влошаване на зрението. В редки случаи това състояние може да доведе до слепота и загуба на окото.

В друга статия Reuters пишат как някои японки започнали да сменят цвета на очите си, посредством лещи, все едно сменят обувките си. Разбира се ‘резултатите’ не закъсняват:

… за две години и половина очните лекари са отбелязали около 170 случая на очни увреждания…

… в около 30 от всичките 170 случая уврежданията се дължат на проблеми с качеството, като например ‘пускане’ на оцветител от лещите.

И още една брутална статия на The New York Times. В нея доктор разкавва за случай с негов пациент – тийнейджърка от Кливлънд – която носила зелените си лещи си само ЕДИН ПЪТ на някакво парти. Още на следващия ден, когато я видял офталмолога, момичето било много зле. Лежала 4 дни в болница на тежки антибиотици и имала трайни очни увреждания. Наложила се трансплантация на роговиоца.

Нормалния цвят на очите и е кафяв, казва доктор Щайнеман. Тя искала зелени очи за да отиват на дрехите и.

Лично за мен риска изглежда неоправдан.

Даваш 60, 70 и нагоре лева (доколкото разбрах толкова струват по-читавите лещи), за да слагаш нещо в окото си, което потенцилно може да доведе до сериозни проблеми. Освен това, честно казано тези лещи ужасно ли личат и изглеждат неестествено и смешно.