Вече очаквах от DHL да ми доставят шината, когато получих позвъняване от непознат номер. Беше от представител на DHL. Пратката вече е в София, но опаковката е нарушена и може би трябва да се преопакова. Второ позвъняване. Може би артикула е повреден? Желая ли да видя снимки? Дали желая да видя снимки ?

Малко посмачкана шина на DT

Мамка му, а изглежда толкова красива.

Хубавата новина е че chainreaction и dhl.co.uk са признали „щетата“ и би трябвало да получа replacement. Но да видим… Ето писмото от chainreaction:

Hi Stefan,
Thanks for your email.
Firstly, I am sorry to hear that you have received a damaged item from us. This is certainly not an issue we have to deal with very often.
I have created a replacement order(Order ID XXXXXXXX) for the damaged item which is being processed and will be dispatched soon.
I hope this sorts the problem for you.
Thanks,
Damian

P.S. Слава богу получих чисто нова шина и то доста бързо. Даже този път е едно цяло парче, а не е сглобяема.

Понеделник 13-и

Току-що ми хрумна, че понеделник 13-и е много по-ужасяващ от петък 13-и!

HSBC flowers

Мотото ми се е набило в главата от списание, в което всеки месец имаше публикувана различна версия на тази реклама. Не си спомням за примери на „local knowledge“ с Япония, но едва ли рекламната агенция не се е възползвала от толкова богата на различия култура. Елементарен пример… цитат от Уикипредиа:

Japan and the V sign in photographs

One account of the V sign’s use in portrait photographs claims that during the 1972 Winter Olympics in Sapporo, Hokkaid? figure skater Janet Lynn stumbled into Japanese pop culture when she fell during a free-skate period—but continued to smile even as she sat on the ice. Though she placed only third in the actual competition, her cheerful diligence and indefatigability resonated with many Japanese viewers, making her an overnight celebrity in Japan. Afterwards, Lynn (a peace activist) was repeatedly seen flashing the V sign in the Japanese media. Though the V sign was known of in Japan prior to Lynn’s use of it there (from the post-WWII Allied occupation of Japan), she is credited by some Japanese for having popularized its use in amateur photographs.[25] According to another theory, the V sign was popularized by the actor and singer Jun Inoue, who showed it in a Konica photo camera commercial in 1972. Japanese may also be associating with their onomatopoeia (gitaigo) for smiling. The number „two“ is „ni“ in Japanese, and the onomatopoeia for smiling generally begins with the sound „ni-“, such as „niko niko“ or „niya niya.“ [26]

Това не е майтап. Всеки, който е бил в Япония го е видял освен това Уики е подплатена със снимков материал:

Victory

„Never underestimate the importance of local knowledge“… изплува в съзнанието ми в доволно неподходящ момент. Е… Всеки, който е бил в България го е видял.

Posing for a picture...

I resorted to making a humble test of my memory. I obtained the day by day max temperatures (in Fahrenheit) for my city since I was born (1979) from NOAA. This is a matrix of numbers 27×365 – dull and uninspiring. Then I used Graphis to breathe life into the data.

If you know what you are looking for you can probably see the trend. Going into the new millennium summers seem to be generally warmer. The average temperature also seems to have gone up.

P.S. This is really very unscientific. Not trying to prove anything here, the plot was done primarily for fun.
P.P.S. Will make a better plot some day, time permitting.

Много хора взимат хранителни добавки (витамини, минерали, билки, амино киселини, мастни киселини, хормони и др.) Ако трябва да бъдем по-точни между 40% и 50% от американските домакинства закупуват хранителни добавки, като общата им стойност достига 13.9 милиарда долара през 1998г. (бел. на преводача – за сравнение брутния вътрешния продукт на България за 2006г. е 28.01 милиарда долара – CIA WORLD FACTBOOK)
Също така все повече и повече добавки се появяват в храните и напитките. Рафтовете в магазините се пълнят с всякакви неща – от протеинови вафли със креатин (претендиращи да помагат да качиш мускулна маса) до сокчета с гинко билоба (претендиращи да засилват паметта ти).
Студентите взимат хранителни добавки по много причини: за да попълнят хранителните си нужди, за да постигнат целите си във фитнеса, за да спомогнат за оптималното си физическо състояние, или за да подобрят емоционалното си здраве. Съществуват научни данни, че много от тези добавки наистина предоставят тези ползи. Има обаче и голямо количество данни че, много от тези добавки не помагат. Ефективни или не, повечето хранителни добавки са безопасни когато се приемат в препоръчаните дози (това означава, че приемането им няма да ви навреди). Има обаче някои добавки, които носят съществен риск за здравето, за които вие може да не знаете нищо.

Регулация на хранителните добавки.

За разлика от фармацевтичните лекарства, хранителните добавки са в голяма степен нерегулирани от FDA (Food and Drug Administration – американския регулационен орган, отгиварящ за храните и лекарствата) с цел защита на потребителите. Това до голяма степен е резултат от масираното лобиране от страна на магазините, предлагащи хранителни добавки, което води до приемането на ‘Dietary Supplement Health and Education Act’ (DSHEA) през 1994 година. Продължете да четете за да разберете как тази наредба е направила следните неща законни…

НЕ Е задължително да е доказано, че даден продукт работи, за да бъде продаван.

Преди дадено лекарство да бъде пуснато в пазарната мрежа стотици изследвания трябва да се предоставят на FDA за оценка на ефикасността на продукта. В същност обикновено оценката на даден продукт отнема 15 години и 500 милиона долара. При хранителните добавки производителите просто трябва да уведомят FDA 30 дни след като продукта е бил пуснат в пазарната мрежа. FDA не разглежда резултатите от проведените изследвания за да се увери, че продукта действа по начина по който производителя твърди, че той действа.

НЕ Е задължително да е доказано, че даден продукт е безвреден, за да бъде продаван.

Производителите на хранителни добавки могат да поставят всякакви твърдения за продукта на опаковката, стига да не твърдят, че продукта им предотвратява или лекува дадено заболяване. Преди дадено лекарство да бъде пуснато в пазарната мрежа, изчерпателни изследвания, доказващи безопасността му, задължително се провеждат от производителя и се предоставят на FDA за оценка и одобрение. С други думи, ‘бремето на доказателството’, че даден продукт е безопасен се носи от производителя. При хранителните добавки обаче, единствено е необходимо да предоставят данни за безопасността на продукта 75 дни преди да го пуснат на пазара. Тези данни не се оценяват от FDA, така че качеството на изследванията е съмнително. Ако FDA подозира, че даден продукт не е безопасен и иска да го изтегли от търговската мрежа, FDA трябва да докаже, че той не е безопасен. С други думи, ‘бремето на доказателството’, че даден продукт е не е безопасен, се поема от FDA. Имайки пред вид огромния брой хранителни добавки, които се появяват в пазарната мрежа всяка година и ограничените ресурси на FDA, за FDA е непосилно да финансира и провежда изследвания за безопасността на всички нови продукти. В резултат на това много потенциално опасни продукти се продават на нищо неподозиращите клиенти.

Примери:

Ефедра (Ma huang), популярна растителна добавка при много продукти за намаляване на теглото, заради стимулиращите и подтискащи апетита свойства е свързана с повече от 1100 странични ефекта и 34 смъртни случая до 1993 година. Въпреки това всеки може да закупи легално тази добавка без лекарско предписание или наблюдение.

Много растителни добавки могат да участват в опасни реакции със други лекарства или добавки. Но тъй като приемането им не се следи от квалифициран лекар, пациентите не знаят за тези странични ефекти. Например St John’s Wort, популярна (и потенциално ефективна) растителна добавка против лека форма на депресия може да пречи на действието на лекарства за лечението на заразени от вируса на СПИН, както и на някои противозачатъчни.

Производителите на хранителни добавки могат да поставят всякакви твърдения за продукта на опаковката, стига да не твърдят, че продукта им предотвратява или лекува дадено заболяване.
Подобен род твърдения често са подвеждащи. Например карнитин се добавя към много продукти за намаляване на телесното тегло с твърдението: “помага за изгарянето на мазнините”. Това твърдение е абсолютно изрядно от правна гледна точка и донякъде вярно, тъй като описва действието на карантина в човешкото тяло. Карнитина е от централно значение за транспортирането на мастните киселини в части на клетката, отговорни за производството на енергия. Това означава, че ролята на карнитина е да “участва в или помага за” изгарянето на мазнините.

Но приемането на хранителни добавки с карнитин не ускорява процеса на изгаряне на мазнини, нито подпомага намаляването на телесното тегло. Здравото човешко тяло знае как само да синтезира карнитин и има достатъчни запаси от всичкия карнитин, който може да използва.

Производителя има правото да постави това подвеждащо твърдение на своя продукт като включи следното пояснение: “This statement has not been evaluated by the FDA. This product is not intended to diagnose, treat, cure, or prevent any disease.” С други думи хранителната добавка не може да твърди, че “предотвратява” или “лекува” наднормено тегло (заболяване) – това би означавало, че хранителната добавка има подобен на лекарство ефект. Но може да твърди, че подпомага изгарянето на мазнините.

През зимата на 1999 година, поради много оплаквания от производителите на хранителни добавки и потребителите FDA разхлаби дефиницията на това какво може да се счита за заболяване. Сега производителите могат да твърдят за техните продукти неща свързани с “често срещаните състояния породени от протичането на човешкия живот” като бременност, менопауза, съзряване от остаряване. Това означава че добавките могат да твърдят, че намаляват умерената загуба на памет свързана с остаряването, но не и, че лекуват истинска деменция или Алцхаймер. Могат да твърдят, че облекчават предменструалните промени в настроението, но не че лекуват клинична депресия. Очевидно границата между двете е много тънка.

НЕ Е задължително хранителните добавки да се произвеждат по каквито и да било стандарти

Без значение дали дадена хранителна добавка наистина работи по начина по който твърди че работи вие може да не получавате това, което мислите че получавате. Продуктите може и да не съдържат достатъчно количество от активната си съставка използвана при изследванията показващи положителен ефект. И дори на опаковката да пише че количеството е достатъчно, то в същност да е много по-малко или въобще да няма от дадения активен компонент. Замърсители нефигуриращи в съдържанието на опаковката също могат да се срещат.

Няколко независими лаборатории тестват съдържанието на продуктите и отчитат несъответствия. Една фирма, www.consumerlab.com, анализира няколко марки продукти и публикува резултатите на своя уеб сайт. Например през октомври и ноември 2000 година consumerlab закупила и тествала 21 водещи марки ‘St. John’s Wort’ и установила, че 1/3 или НЕ съдържат упоменатото на опаковката количество активна съставка или са замърсени с недопустими количества кадмий (токсичен тежък метал).

Когато растителни или други добавки се слагат в храни и напитки е дори по-малко вероятно, необходимото количество активни компоненти да са налични в крайния продукт. Например за да си набавите 1 доза от сибирски гинсенг, пиейки зелен чай собе, трябва да изпиете между 13 и 20 бутилки. Сибирския гинсенг е скъп, затова много производители не добавят лечебна доза в продуктите си.

P.S. Става въпрос за правителството на Станишев. Не че за следващите не може да се организира нещо подобно.