България

Тополи в злато край Брезе

Два изборни уикенда: до Димов Гроб (Димов Гроб е дял на Конявска планина) не стигнах… Златна есен по родните югозападни балкани. Цък на снимката горе за галерия

За всички снимки – от Любимец  до Птичар

21 Април 2011

Международния влак за Истанбул закъснява повече от час. На перона двама полицаи ескортират млад мъж с белезници на краката и ръцете.

Емпирично установяваме, че БДЖ води до алкохолизм.

Някъде след 01:30 часа слизаме на с. Любимец и вървим почти до 03:00 през нощта. Времето е ясно, но малко студено. Спим близо до пътя, някъде преди с. Лозен.

22 Април 2011

В двора

Днес трябва да стигнем до с. Хухла на стоп. От с. Лозен стопираме. Край селото хора плевят тютюневия разсад. Качват ни двама цигани. Не харесват Бойко Борисов, защото не могат да ядат асфалт. Единия от тях ми е набор и има три деца. Изкупуват и продават животни. С тях стигаме до някъде.

Спират други цигани. Толкова са много в колата, че им казваме да продължат. Те настояват. Сгъчкваме се и се возим до следващ разклон, където те продължават към друго село.

Накрая се возим при симпатяга Грък със съвсем основен Български. Все пак много по-добър от Гръцкия ми от пет думи. Оплаква се от кризата. Има магазин за плодове и зеленчуци в България и се  шегува, че преди Българите са ходили на работа в Гърция, а сега е обратното. Малко по-надолу качва още двама от нашата компания и се учудва, че много празни коли с българска регистрация не спират да ни качат.

На мегдана на с. Хухла на разпети петък е разпъната голяма софра. Малко са подранили с агнето. Повечето хора са Гърци. Българите на софрата се обръщат към тях с “колеги”.

В читалището до софрата е спретната зала с табла с историята и забележителностите на селото. Човека, виновен за този импровизиран информационнен център ни изнася кратка лекция. Първо четем стих на поет от селото. Не е лош. Лекцията започва добре, но скоро той обявява с. Хухла за център на вселената. Според него на хълма край селото им древно светилище,а отдолу подземен град, чак до София. Всичко ще бъде разкрито, когато му дойде времето. Учени от БАН идвали и замервали с лазери магнитното поле над с. Хухла. Били поразени от страшните аномалии.

И ние поразени от “страшните аномалии” в центъра на вселената поемаме покрай кариера за облицовъчни камъни към с. Покрован. Камъните се добиват по съвсем примитивен начин.

23 Април 2011

Стадо

Покрай в. Горна Нива (486м.) стигаме до с. Кобилино. Повечето къщи са с хубави големи каменни зидове. Продължаваме към с. Черни Рид и заобикаляме от север Черни Връх (658м). На върха има бял каменен паметник, който се вижда през следващите няколко дни, но не се качваме да го разгледаме. В  района забелязваме стари укрития за танкове или оръдия. Напомнят ни, че границата не е много далеч. За малко излизаме на асфалт и вървим до разклона за с. Брусино, където събираме късна добавка към компанията ни.

В с. Планинец стигаме по залез слънце. На полуразрушената църква “Света Богородица” има надпис “Опасен Обект”. Изгнилия порив е покрит с каменни плочи и ако някоя падне със сигурност би убила.

Търсим да купим от някой мляко. Жена на нива до селото ни насочва към Юсуф, но човек от компанията недочува и пита : “Исус ?”.

24 Април 2011

А. с агънце

Великден е. Ядем писани яйца. Вярващите сред нас са малцина.

Стигаме с. Конници, единствено с хоремаг от околните села. Има два-три вида макарони, консерви и вафли. Магазинера гледа животни и има агънца и яренца на по няколко дни. Момичетата гушкат животинките, ние снимаме.

Стигаме Ечемишка река. Къпем се в реката. Водата е студена и много чиста.

Минаваме през с. Ветрушка с население 0 жители. Селото е на един баир с много хубава гледка и наистина е изглежда като да е ветровито място. Спускаме се през друг приток на Бяла река се изкачваме до с. Вис. Младо семейство с малки деца гледа 40 крави през лятото тук. Млякото и маслото, което ни продават са страхотни.

Към нас са се присламчили няколко изпостеляли кучета. Осман от с. Вис ни казва, че са на човек наскоро получил инсулт. Както казва Осман:  “Здравето е най-скъпото животно”.

25 Април 2011

Първи стръкчета

Спускаме се и пресичаме Бяла река.  Осман ни беше казал, че вече не била “Бяла” река. Почти пресъхвала лятото и имало нужда от ново име.

Вървим малко нагоре по течението на реката и се изкачваме към с. Планинско по приказно красива пътека. Хората напред виждат заек, “голям като сърна”. Пресичаме за втори път Бяла река, защото тук тя прави голям завой.

Село Тинтява е от няколко махали със невероятна гледка.

Купуваме мед от човек, който говори съвсем малко български. От нас никой не говори турски.

Медът е много тъмен, с плътен и дълбок вкус и консистенцията на смола. Някой решава, че вероятно медът е смесен с пчелния восък.

26 Април 2011

Кравички

Минаваме през друга махала на с. Тинява. Опитваме да си купим мляко и брашно. Мъж и жена от махалата веднага ни дават но отказват да платим. Накрая успяваме някак да им оставим пари.

Мъжът дочаква пенсия и иска да живее в Ивайловград, където има апартамент.

Минаваме през с. Калайджиево и пресичаме асфалтов за пръв път от доста време.

Стигаме село Обрезка, над пасторална долина на река.

Правим лагер на чешма по тъмно, недалеч от село Чифлик. Взели сме домашен хляб, кисело и прясно мляко от селото.

27 Април 2011

Магазинера

На сутринта времето е мръчкаво. За щастие до лагера има и беседка, построена от сем. Моллови. Предполагам, Моллови, различни от печално известните. Закусваме и сушим палатките в беседката.

Минаваме през с. Девесилица, а в с. Малък Девесил пазаруваме от магазина – зелен фургон. Вътре има маса със столчета да си пиеш бирата, фризер със съмнителни колбаси и сладолед с изтекъл срок на годност през 2008 г. Някой се престрашава със сладоледа и оцелява. От брошурата на сладоледи Дени за пореден път се убеждавам, че тези сладоледи са ми любими.

Магазинера е одрал кожата на съдържателят на страноприемница във всеки един английски филм за 19 век.

На центъра, до огромното кметство на фона на селото група тъмни балкански субекти се подпират на оранжево ремарке.

28 Април 2011

Махала на хълма

В с. Лимец жена в носия, излязла с овцете ни упътва на полуразбираем  родопски диалект.

Подсичаме в. Черква. В с. Ручей живее само една възрастна двойка. Изглеждат достатъчно стари, че да са почти на прага да могат да се справят сами.

Слизаме до р. Кесабирски дол и нагоре по течението и вървим до с. Бук. До с. Бук има асфалт и е може би най-голямото до сега.

Магазина в с. Бук е същински мол. Надписи “Стоп! На вересия беше до сега” и “Нови чOвали, 35 ст.” красят стените. На щанда с месото има сертификат, удостоверяващ че месото е обработено по всички канони на мюсюлманската религия и е годно за консумация от вярващи. Взимаме няколко двулитровки “Пиринско” и се изкачваме по тъмно до изоставената махала Малкоч. На челници полуразрушените къщи са призрачни. За някои дори страшни с многото си тъмни отворени прозорци.

За подсилване на ефекта гробището на селото е точно над нас.

29 Април 2011

Жълтокоремна Бумка

Минаваме през с. Пашинци и с. Гривка. На пътя за Крумовград жена в потури се вози изправена на задната част на трактор. Минаваме през борови гори. Към село Делвино горите пак стават дъбови с открити пасища. Тук терена е приятно разчупен.

Лагеруваме на поляна, обсипана със сини и жълти цветя.

30 Април 2011

Кравешка почивка

По приток на река Върбица  се спускаме на запад. Реката е прокопала корито в скални плочи разположени на 45 градуса спрямо хоризонта. Къпем се в реката и се изкачваме до с. Секирка.

В с. Самокитка има кръчма и магазин. Човек от групата говори с магазинерката, която му казва че е сестра на Лютфи Местан.

01 Май 2011

Колко кози имаш ?

Спускаме се по красивата долина на Такамашка река. Изоставената махала Лехчево на реката е от къщи построени от тухленочервени камъни, с цвят, подобен на скалите в Петра.

От реката се изкачваме до с. Горско Дюлево. Възрастен мъж разказва как ходил до София да види първия български боен самолет МИГ през 50-те години. Оплаква се, че бабичката му нищо не върши. Докато говори, реди трънливи клони по оградата си, бабата само седи и гледа.

Минаваме край с. Каменец и слизаме до с. Птичар на р. Върбица.

Птичар е пусто, половината село е на сватба в Момчилград. След малко сватбарите, около 50 човека, пристигат с новата дизелова мотриса на Siemens и се запътват по баира към селото.

В мотрисата си говорим с машиниста. Показва ни контролите на влака.

Докато обяснява, малкия Алекс на 5г. управлява. Момчето е с кръгли очила и малко прилича на младия Хари Потър. Сигурно в училище никой няма да му повярва че е карал влак, и то от новите.

Имаме престой почти час в Момчилград, разглеждаме го набързо.

Прекачваме се в Стара Загора и малко преди 6 сутринта сме в София.

Срутище в Понор планина

Понор е съвсем на място кръстена планина (част от Стара Планина). Понор или още губилище в геологията е място, в което се губят реки или временно прииждащи високи води. Това са въртопи, обикновено образувани в карстови райони. На повърхноста приличат на горната част на фуния, като често някъде надолу под тях има пещери.

Билото на Понор е почти изцяло обезлесено, а и наскоро там е вилнял пожар, изгорил треви и храсти, почерняйки голяма част високият дял на планината.

Срутището от галерията (цък на снимката горе за нея) е някъде над село Брезе и представлява куп откъснали се скали от странно набраздена карстова чучка. Скалите са с размери от телевизор до бунгало.

Накрая снимка, две от село Желен и вагон-ресторанта на центъра, който така и не измислихме как са завлачили дотам ?!

Едно от Манастирските езера

Цък на снимката горе за галерия.

Много красиви и малко посещавани места близо до Рибни езера в Рила. Почти помирисвам планинската свежест като гледам снимката горе.

Славянка

Късно качване до Гоцев връх – бяхме на върха точно по залез слънце – или пък навременно, зависи от гледната точка. Много хубава и дива планина се оказа Славянка, преди никога не бях ходил. Дори видях сърна над горския пояс. Както повелява традицията на втория ден попаднахме на неизбежните ловджии. Практикуваха хобито си, въпреки че голяма част от планината е резерват и едва ли подбират къде точно да стрелят.