Най-голямата блъсканица

Безспорно и недвусмислено най-голямата блъсканица всяка година става в двора на първа английска езикова гимназия. Ако ще снимате там, наострете лакти и носете нещо по-широко.

С цветни лещи на бала

През Октомври 2006 FDA (държавния орган на щатите за контрол на лекарствените средства, медицинската техника и медицинските изследвания) публикува предупреждение части от което ще се опитам да преведа:

… този вид контактни лещи, …, не корегират зрението, а се използват единствено за промяна на външния вид на окото. Въпреки това употребата им носи със себе си сериозни рискове, като например трайни очни увреждания и дори слепота.
Ползването на декоративни контактни лещи води до същите рискове както и ползването на контактни лещи за корекция на зрението, като например конюнктивит, увреждане на роговицата, влошаване на зрението и слепота. Освен това ползването на едни лещи от повече от един човек може да доведе до инфекции, наранявания, алергични реакции и слепота.

И още:

…инфекцията може да доведе до нараняване на роговицата и влошаване на зрението. В редки случаи това състояние може да доведе до слепота и загуба на окото.

В друга статия Reuters пишат как някои японки започнали да сменят цвета на очите си, посредством лещи, все едно сменят обувките си. Разбира се ‘резултатите’ не закъсняват:

… за две години и половина очните лекари са отбелязали около 170 случая на очни увреждания…

… в около 30 от всичките 170 случая уврежданията се дължат на проблеми с качеството, като например ‘пускане’ на оцветител от лещите.

И още една брутална статия на The New York Times. В нея доктор разкавва за случай с негов пациент – тийнейджърка от Кливлънд – която носила зелените си лещи си само ЕДИН ПЪТ на някакво парти. Още на следващия ден, когато я видял офталмолога, момичето било много зле. Лежала 4 дни в болница на тежки антибиотици и имала трайни очни увреждания. Наложила се трансплантация на роговиоца.

Нормалния цвят на очите и е кафяв, казва доктор Щайнеман. Тя искала зелени очи за да отиват на дрехите и.

Лично за мен риска изглежда неоправдан.

Даваш 60, 70 и нагоре лева (доколкото разбрах толкова струват по-читавите лещи), за да слагаш нещо в окото си, което потенцилно може да доведе до сериозни проблеми. Освен това, честно казано тези лещи ужасно ли личат и изглеждат неестествено и смешно.

Училището с най-добра светлина за снимане.

Да, това звучи безумно. Какво може да му е на училището че да има по-добра светлина за снимане от останалите. Оказва се може, стига времето да е ясно. Ето какво имам пред вид.
Втората половина на Май месец е, 18, 18 и нещо часа. Слънцето започва да пада, светлината става червеникава. Но не е чак толкова мека, че да става за директно осветяване на запотени лица. Супер би било да се отрази от голям рефлектор. Има едно училище, на което наскоро пребоядисаната в бяло фасада служи като гигантски рефлектор точно по това време, защото двора, в който се събират абитуриентите е от западната страна на училището. Това е 7-мо СОУ „Свети Седмочисленици“. Не знам дали си личи от снимките, но 2008-ма светлината, отразена от фасадата беше просто убийствена.
Така че хора като се снимате гледайте към осветената фасада, а не мижете, заслепени от слънцето.

За снимането на абитуриентски балове…

Репортажната фотография на абитуриенти е забавно нещо. Обикновено хората не са положително настроени, когато някой непознат иска да ги снима – както се казва никой не е грозен колкото паспортната си снимка, а повечето хора са си суетни по природа.
На баловете обаче често всичко е различно – дамите са накипрени до неузнаваемост и искат да запечатат паметния момент завинаги. Някои младежи също са се маскирали до неузнаваемост – с уиски, водка или бира.
Свободата да снимаш без притеснение когото искаш ти дава крилеееее…. , както се казваше в популярна реклама.
За резултати от подобни забави вижте снимки от абитуриенти в София.

Къде да отпразнувам абитуриентския си бал?

Чудите ли се в кой ресторант да отпразнувате абитуриентския си бал?
Малко помощ от мен – не са ми платили за рекламата, но не бих отказал една вечеря ‘фор фрии’! 🙂
Ако сте избрали някой от ресторантите из центъра на София, шансовете да се появи огромна тумба цигани тъпанари и кларинетисти не са никак малки. Общо взето скромния ми опит показва, че вероятноста това да се случи е ТОЧНО 1 – 1/(x-1), където x e броя на всички ресторанти в центъра. За това още след малко….
А сега защо не трябва да искате цигански оркестър докато чакате да се съберете пред ресторанта? ОК… краткия отговор е – „Защото ми пречи скапания оркестър!“. По подробен – „Направо ме побъркват тия цигани с тъпаните и кларинетите! Побърква ме и това, че вас не ви побърква!“. Дано разбирате какво имам пред вид…
И ако случайно, ама съвсем случайно решите, че не искате тупалупа-та на големия тъпан, защо не вземете да отпразнувате в Шератон? Това май е единственото място където разгонват тъпанарите. А тази година вместо цигански оркестър бяха надули ‘Mercy’ на ‘Duffy’. Просто кеф!

Южен Пирин – от Катунци до Гоце Делчев

Есенни цветове
Есенни цветове

Южен Пирин – от Катунци до Гоце Делчев. Тънка слоеста облачност, огромни широколистни дървета в червено, жълто, кафяво, зелено, охра… и страхотни други цветове, които дори не знам дали имат имена. Гора, която буквално свети. Невероятен сезон, място и време за снимане. Жалко че малко бързахме. Прави се за 3 дни, но е по-добре да имаш 4 ако искаш да снимаш. Пътеката не е много ясна когато се излезе от гората, въпреки че уж е маркирана. A must! 🙂

Децата от махалата

Брат и сестра
Брат и сестра

Снимки от едно от най-интересните места за снимане в България… една махала близо до Гоце Делчев. Тук винги нещо се случва.